История

Панчарево всъщност има доста богата история!





Сами може да се досетите, че красивата природа и наличието на водни площи са направили Панчарево обитаемо още от древността. Смята се, че Панчарево и съседното село – Кокаляне са толкова древни, колкото заселяването на Софийска котловина. Около термалните извори са били открити предмети от времето на траки и римляни. Римляните са били известни със своите минерални бани и вероятно са имали и на територията на Панчарево. Има информация, че в далечното минало от всички витошки реки се е промивало самородно, речно злато.

 

Панчарево

 

Още за минералните извори в Панчарево.

 




Минералните извори около селото били известни още при траките, които основали селище близо до тях и го нарекли – Риляник – в превод „изобилен извор“. Естествено, със смяната на народите името било сменяно, като по време на римляните получило име „Бани Чезаре“ (Царски бани). Има дори слухове, че в района е имало богато императорско имение с лозови насаждения. Славяните и българите го наричали „Бани Цареви“ ,а турците – Банджареви. Има някаква много странна линия на наименования свързани с царе или крале. Не ви ли се струва малко странно? Какво толкова може да има там, че толкова години хората да го свързват с царе?

В Панчарево и околията има значителни следи от Римската империя. Тогавашната минерална баня, която е била построена тук е имала 7 басейна. Може да предположим, че в селото е бил упражняван култ към бога лекар Асклепий и към нимфите, понеже са намерени барелефи на трите нимфи. Над банята в местността „Градище“ са намерени останки от римски постройки, включващи бани и охранителна крепост. За съжаление обаче не са предприети по-дълбоки анализи или разкопки.

 

Панчарево от високо

 

 

Стари истории за Панчарево.

 

 

Предполага се, че голяма част от днешните жители на Панчарево са дошли от старото село с историческото име Главища, намиращо се на срещуположния бряг на р. Искър. Селото съществувало по време на Втората Българска държава и много след нашествието на турците. Предполага се, че името на селото идва от времето на Иван Асен V. Жителите се ползвали с привилегии от царската власт, в замяна на което се задължили да оказват определена подкрепа при поддръжка, охрана и снабдяване с провизии на крепостта „Урвич„. След като крепостта била превзета, селото останало встрани от единственият голям път по онова време – София, през Горни Лозен и Пасарел за Самоков. Селото било често обект на нападения и грабежи, което принудило оцелелите да напускат постепенно селото, като част от тях се заселили около устието на река Бистрица.

 

Преместването на новото място през периода 14-16 век се оказало продуктивно за намиране на работа и защита, защото района на днешното Панчарево бил добре охраняван от турските власти. Старото село продължавало да съществува и се населявало до 1683г. В средата на 19 век селото било унищожено напълно и на мястото се заселили черкези и те поставили началото на днешното село Паничаръ или Панчар. Новата работа за селяните била както на водениците, така и на чифлика до банята, където се сформирали добри условия за земеделие. До освобождението селото било малко, като достигало едва 150-200 жители през 1878 г.

 

Панчарево след освобождението.

 

За да се построи юзината за столичното осветление в Панчарево дошли италиански строители, които останали да живеят на това място, а след това селото приело и бежанци от Македония. През 1900 г. до самата баня е построен двуетажен хотел с ресторант на долния етаж и хубава градина отпред. Това вероятно дало тласък на селото да се разраства, защото влиятелни и заможни личности построили вили в Панчарево. Местността „Бахчата“, която се предполага да е най-старата вилна зона, станала център на курортната част. Летовниците лесно намирали място за престои и броят се увеличавал. 25 март 1905 г. в София е учреждено дружество „Здраве“ свързано с идеите на проф. Иван Шишманов. Целта на движението е била да урежда ученически колонии за всички деца (без значение заможни или бедни), а през 1908 г. за нуждите на колонията се избира частна къща в с.Панчарево, защото – познахте – здравословният климат, чистата природа и минералните извори.

Преди войните мястото се разраства все повече и биват приемани деца без значение статуса на родителите – занаятчии, работници, дори деца без семейства. След войната, капацитета на дружеството е бил около 200-220 деца на сезон, от 7 до 18 годишна възраст. Настоятелството предприема подобрения в летния лагер и наема лекарка, която да се грижи за почиващите. Идеята на движението е била да развие лагера не само за лятото, но и за цялата година. Биват изградени класни стаи и болнично отделение.




 

Панчарево

Автомобилни пътища около Панчарево.

 

В периода 1900-1912г. се строи пътя – София – Панчарево – ПасарелКалково СамоковЧамкория (Тогавашен Боровец). Трасето тогава е строено по немски проект и това е била първата автомобилна линия създадена от Георги Вазов. Носи името „Царско“ защото е правено по времето на цар Фердинанд с основната цел да се пътува по-лесно от София за Боровец. Шосето от Пасарел следва неотклонно течението на Искър, препълнено с остри завой и отвесни скални навеси. В миналото е бил използван предимно за каруцари, които превозвали чамов материал от Рила за София. Редовните автобусни линии се появили чак през 40-те, когато вече е имало и немалък брои леко коли.

По пролома възникват и няколко ханчета, след построяването на новия път. Най-близко до Панчарево е Кокалянското ханче. Когато някой тръгвал късно от София с конски впрягове, се налагало да отпочине в ханчето. Естествено, пътят бил нов живот за Панчарево – повече достъпност, нови хора, нов наплив на туристи. Вили се строят, нови хубави сгради биват издигнати в старото село, селото процъфтявало.